Качулат корморан/Phalacrocorax aristotelis

Качулат корморан/Phalacrocorax aristotelis - Фотограф: Sergey Panayotov
Качулат корморан/Phalacrocorax aristotelis - Фотограф: Даниел Митев
Качулат корморан/Phalacrocorax aristotelis - Фотограф: Даниел Митев
Качулат корморан/Phalacrocorax aristotelis - Фотограф: Борис Белчев

Качулатият корморан се нарича още среден корморан. Среща се и в България.

Физически характеристики

Дължината на тялото на качулатия корморан е в границите 65-80 сантиметра, а размахът на крилата - от 90 до 105 cm. През размножителния период птицата е с черно оперение със зеленикав метален отблясък. Кожата край очите е жълта, а в основата на клюна - жълта с черни петна. В предната част на главата има сноп черни пера, завити в края си назад, откъдето идва и името му. През останалото време „качулката“ липсва. Краката са кафяво-черни при възрастните и тъмночервеникави при младите. Очите са яркозелени. През есенно-зимния период са трудно различими от обикновения корморан.

Младите екземпляри са тъмнокафяви, с по-слаб метален блясък за горната част на тялото и бял цвят за долната. Шията и бузите са белезникави, а клюнът е кафяв. Наблюдава се възрастов диморфизъм с малки сезонни различия.

Разпространение

Качулатият корморан е разпространен по морските крайбрежия на Европа от Мурманск и Скандинавския полуостров до Средиземноморието, Черно море и полуостров Крим и част от атлантическото крайбрежие на Западна Африка. В България през размножителния период обитава единствено нос Калиакра и крайбрежието до село Тюленово. През есента и зимата тук долитат птици от северните крайбрежни райони, като образуват ята и посещават блатата по Черноморското крайбрежие.

Начин на живот и хранене

Качулатият корморан гнезди поединично или на малки колонии, като прави гнездото си по недостъпни скални корнизи, малки пещери и кухини по скалите непосредствено до брега. Изгражда го от клони и го застила със суха трева. Понякога се среща и в крайморските блатни зони. Извън размножителния период скита по крайбрежната ивица и не навлиза навътре в сушата.

Често почива на малки групи по скалите в зоната на прибоя. Издава звуци, наподобяващи ниско гъргорене.

Размножаване

През май женската снася от 3 до 5 светлогълъбови яйца, които мъжката и женската мътят на смени в продължение на 30-32 дни. Малките напускат гнездото и стават самостоятелни на двумесечна възраст.

източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/Phalacrocorax_aristotelis

 

Идеи от Природата – тениски, чаши, подаръци
Реклами
Наблюдения на птици и природна фотография в района на Суха река. Къща за гости.